Премини през мен и не се обръщай

Докосване, което се троши,
под ледения дъх на тишината.
Не казвай нищо! Просто замълчи!
Със думи не запълваш празнотата.
И няма да ме облечеш със своя страх,
че нещо, някъде пропускаш. Не достига...
Което даде, аз го разпилях.
Нищожно беше.
Аз съм древна книга
и думите бледнеят.В тежък прах
въздишат страниците, стриват се и вятър
часовник пясъчен изпълва с тях...
Разбрах...
Не..., всъщност, знаех го-
живота е театър.
Безлични роли,смешен, тъп декор.
Не става май дизайнер от Съдбата?!
Бароков стил...
Как дишаш време там
под тази тежка, блудкава позлата?
Върни ми болката, а нежността раздай
за Бог да го прости. Не ми прощавай!
Обичам да съм черна... Не ридай!
Да бъдем хора мъничко остава.